Аз съм сериозно убеден, че светът се управлява от луди.
От дневника на Лев Толстой
Из Москва пълзяха тревожни слухове. Започна се на 13 януари 1953 година, когато в московските вестници се появи официално съобщение за ареста на кремълски лекари, обвинявани в подготовка за отравяне на вождове на партията и на правителството. Тъй като подобна невероятна история с лекарите отровители се случи по времето на Великата чистка от 30-те години, сега започнаха да подозират, че Сталин подготвя втора велика чистка и че в най-скоро време ще започнат масови арести на кремълската върхушка.
Тъй като повечето от арестуваните доктори се оказаха евреи, тръгнаха слухове, че това, естествено, не е случайно. Едни говореха, че Сталин щял да заточи всички евреи в Сибир, в автономната еврейска област Биробиджан. Други казваха, че той се озлобил на евреите заради собствените си деца Яша, Вася и Светлана, тъй като, щом нещата стигнат до брак, неудържимо ги влече към евреите. Сталин естествено заподозрял някакъв ционистки заговор.
На 23 февруари, деня на Съветската армия, на Червения площад както винаги се състоя голям военен парад. Към Москва тръгнаха най-добрите части на московския военен окръг. Обикновено веднага след парада тези гвардейски части се връщаха по местата си. Но сега те останаха в Москва и уж започнаха маневри. Едновременно, като допълнение или в противовес на тези армейски дивизии в столицата неизвестно откъде се появиха няколко дивизии на войските на МВР с особено предназначение. Червени и зелени петлици маневрираха в Москва, все едно играеха на котки и мишки.
Отново заговориха, че това е доста странно.
Една сутрин в първите дни на март по радиото изведнъж съобщиха, че великият вожд и учител на партията и правителството, любимият приятел и баща на съветския народ генералисимус Йосиф Висарионович Сталин… Гласът на диктора пресекна, явно извън силите му да съобщи това, което изглеждаше съвсем невъзможно.
С една дума безсмъртният Сталин умря. От някаква сложна болест, което бе потвърдено както обикновено от много кремълски лекари. Сега вървяха слухове, че Сталин е умрял преди три дни, но криели, за да няма безредици. Като се сетиха за арестуваните лекари отровители и очакваната чистка, хората решиха, че Сталин е умрял много навреме и явно мишките са изяли котарака.
Малката кръчма на площад „Ногин“ беше пълна с народ. Водопроводчик с гумени ботуши, като се клатеше, прегръщаше своя приятел с ватенка:
– Днес в обедната почивка ударих една четвъртинка. Веднага след траурния митинг. Помислих си, трябва да се направи помен. За родния баща.
– Аз пък още от сутринта му гаврътнах – намигна ватенката. – Щом чух по радиото и веднага изтичах за половин литър.
На една маса до прозореца се беше разположила дружна компания от строителни работници, вече доста подпийнали. Един от тях, с дълъг нос и сълзящи очи, килнал на тила си скъсана кожена шапка, разпалено разказваше:
– Та така значи… Преди да умре, Сталин като хитър човек решил да провери как се живее в ада и в рая. Това, значи, да не сбърка адреса. Е, седнал в колата и направо в ада. От адските врати самият Велзевул изскача, с муцуната се кланя доземи, с опашката рисува звезди и приветства: „Здраве желаем, другарю Сталин, скъпи наш Йосиф Висарионович!“ Сталин: „Здравей, другарю дявол! Я ми покажи вашия колхоз.“ – Дългоносият смърка. – В ада, значи, има две вратички. Едната наляво, другата надясно. Дяволът, значи, повежда Йосиф Висарионович, нашия роден баща, към вратичката наляво. Разбира се, защото Сталин всичко правил наляво. Влиза той и какво да види?! На едната стена плакат: „Добре дошъл – по дяволите“. На другата стена лозунг: „Под ръководството на гениалния Сталин ще преизпълним всички наши дяволски планове с 300 процента.“ На третата стена още по-хапливо: „Да живее мъдрият вожд и учител на всички дяволи другарят Сталин!“ На Йосиф Висарионович това дяволско подмазване, естествено, много му харесало. Дори го засърбяло под лъжичката.
Слушателите одобрително реагираха, а разказвачът си накваси гърлото с бира и продължи:
– В средата, значи, приготвена за ядене масичка. Върху масичката неговото любимо кахетинско вино, направо в бъчви. А на масата всичките негови стари приятели седят – кавказки крадци и бандити. Всички пияни, облизват момиченца и с цяло гърло пеят. Редом се пече овненце, тлъстичко, младичко, пръстите си да оближеш. Оркестър от дяволчета „Сулико“ нарежда. На Сталин толкова му харесало в ада, че дори закъснял за работа в Политбюро.
А след това, за да има някакъв ред, Сталин взел самолета и излетял в рая. Ама хич не му харесало там. Седят всякакви емигранти, които бяха изтекли заради него. И вместо „Сулико“ вият някакво „Алилуя“. Това му напомня за жена му Алилуева, която той беше пречукал. Вижда той, че тук могат и по муцуната да му дадат. Поогледал се, поогледал се и тихичко, без да забележат, се измъкнал. Толкова се разстроил от видяното, че за поддържане на собствения си авторитет, взел че набил Ванка летеца.
Дългоносият си почеса гърба и отпи от бирата с такъв вид, все едно той бе съпровождал Сталин в рая.
– Така значи, щом нашият роден баща Йосиф Висарионович се ококорил, и хайде на магарето в галоп, тъй като сега не му се полага кола. Разбира се, гол, на оня свят не са нужни дрехи. Бърза, с пети удря магарето. Но магарето нали не е човек, едва мърда. Стига другарят Сталин до адските врати, удря с юмрук – отваряйте, с една дума, на почетния гостенин! Изскача дежурният дявол, но вече в униформа на МВР. И не върти опашка, дори не поздравява. Хваща той Йоска за врата и го набутва. Но сега не в лявата вратичка, а в дясната.
Разказвачът направи пауза, извади от джоба си торбичка, откъсна парче вестник и си сви цигара.
– А след това?
– След това нещастният Йоска попада в самия пъкъл. Там него, божия раб, както е редно, веднага с вилите и – в котела със смолата. За дезинфекция. Варили го пет минути като яйчице. След това го подхващат с черпака и слагат грешния му задник върху горещия тиган. А до него се пържи Троцки. Йоска пищи и се дърпа: „Ех, мъничка грешка стана!“ Троцки го пита: „Защо врещите?“ Сталин: „Аз трябва наляво, а те ме бутнаха надясно!“ А Троцки се усмихва: „Наляво им е агитпункта, червеният ъгъл. Тия гадове се научиха от съветската власт!“
Един мрачен чичо с галоши на бос крак съсредоточено клатеше чашата с бира и недоволстваше:
– Не е бира, а гола вода. В обикновени дни в едно буре наливат кофа с вода. А сега по случай празника явно две са наблъскали.
– Навсякъде, братко, е само лъжа – добродушно го утешаваше случаен съсед, с вид на весел неудачник, приличащ на Чарли Чаплин.
– А ти знаеш ли защо бирата е толкова топла? – продължаваше мрачният. – В стаята отзад специално я подгряват на примус, та да има повече пяна. А след това пяна ни продават.
– Целият ни живот е пяна – поклати глава веселият несретник.
Мрачният чичо мрачно стигна до извода:
– В наше време само лъжците живеят добре. Преди време арестуваха един завеждащ кръчма. Знаеш ли колко намериха под дюшека? Половин милион! С пяната ги спечелил. Сега лежи в пандиза.
– Затворът е като университет – каза веселият несретник. – В този университет прекарах пет години.
– За какво?
– За политическа неграмотност. Следователят точно така ми каза: „Върви, глупако, да се научиш на ум и разум!“
– За какво по-точно?
– За обрязване.
– О-о, аз когато бях партизанин, също от пушка с рязана цев стрелях…
– Не-е-е, не е такова обрязване. Разбираш ли, родил съм се с малък дефект. Крайчето не се отваря.
– Какво крайче?
– Ами какво – най-главното. Когато дойде ред да се женя и се притесних – как да се женя, след като женилникът не ми работи. Отидох на доктор, а той ми казва: „Дребна работа. Просто фимоза, незабелязване. Ние ей сега…“ Не успях да се огледам, а той чик-чирик и ме обряза.
– Е-е-е – каза мрачният, – ето защо всички те са обрязани…
– След тази операция така се зарадвах, че вече мога да се женя, вървя и показвам на всички моето обрязано и викам: „Гледайте, това ми е пътният лист в живота! Като новичка партийна книжка!“ – Веселият несретник въздъхна тежко. – „А след това ме взеха в НКВД. Следователят, другарят Кацнелсон, ми казва: „Е, гражданино Кузнецов, покажи си партийната книжка!“ И веднага ми залепи 5 години за антисемитизъм. Той ми намеква, че след революцията обрязването е било нещо като партийна книжка. А аз му казвам: „Извинете, какъв съм антисемит, след като самият аз съм евреин? Просто родителите ми след революцията смениха фамилията от Голдшмит на Кузнецов. И не ме бяха обрязали навреме заради революцията.“ „А, така ли – казва Кацнелсон, – ти и против революцията агитираш?! Избирай: 10 години за контрареволюция или 5 години за антисемитизъм.“ Аз помислих, помислих, па избрах антисемитизма. А след това в същия лагер попадна и моят следовател, другарят Кацнелсон. Дадоха му 15 години за ционизъм, или за семитизъм. А началникът на лагера ме извика и ме пита като специалист по антисемитизма: „Ти като и двамата сте тук, кажи ми каква е разликата между семитизма и антисемитизма?“ А аз му отговарям: „Не виждате ли: за едното дават 5 години, а за другото – 15.“
От другата страна на масата се разположи компания с известни претенции за интелигентност, което обаче не им пречеше да псуват като последни бандюги. Пиеха ерша, т.е. бира с водка. Интелигентът с очила и мазна филцова шапка, което в московска кръчма е предизвикателен признак за интелигентност, разсъждаваше за висши материи:
– Навремето другарят Ленин писа, че когато изградим комунизма, парите няма да са необходими. Всеки ще влиза в магазина и ще си взима всичко безплатно. А златото ще стане като боклук. Тогава ще съберат това злато отвсякъде и, посрещайки нуждите на трудещите се, от това злато ще построят на Червения площад обществен нужник. И толкова голям, че да съответства на величието на нашата комунистическа епоха – за хиляда души едновременно.
– Нима Ленин така е писал? – се усмихна вторият интелигент с палто с яка от кучешка кожа.
– Това е факт! – каза шапката. – Само че след това Сталин го задраска.
– Ама че бандит – каза кучешката яка. – За златото му досвидя.
– При това Ленин обезателно искаше този златен кенеф да е най-културният в света – развиваше идеята си интелигентът с шапката. – Да не се блъскат трудещите се като при капитализма, а културно да си почиват. Едновременно да погледат кино или да послушат музика.
– Ама че благодат, мамка му да!… – се възхити третият интелигент, с вратовръзка върху стара войнишка рубашка.
Четвъртият от компанията, без шапка, без очила и без вратовръзка, съдейки от всичко, полуинтелигент, реалистично отбеляза:
– В тоя кенеф сигурно ще има опашка, по-голяма отколкото пред мавзолея на Ленин.
– И ще пускат с партийни книжки – със съжаление добави кучешката яка.
Човекът с шапката се намръщи и смени тона:
– Често си мислех за този кенеф – мрачно каза той. – Повярвах и заради него дори се записах в партията. А през 1933 година по време на глада хората си сваляха златните халки и ги предаваха в Торгсин [Торсигин – Всесъюзно обединение за търговия с чужденци; магазин в Москва през 30-те години], за да спасят децата си от гладна смърт. Аз влезох на едно партийно събрание и попитах: „Какво става със златния кенеф, който ни обеща Ленин?“ С една дума, вместо в златния кенеф се озовах в сталинския концлагер. Десет години бях там, спечелих си охтика.
– И аз бях там – каза кучешката яка. – За разхищаване на социалистическата собственост.
– Какво задигна?
– Ами нали навсякъде тръбяха, че сега заводите били на работниците. И аз си взех от моя завод пирони, за да си поправя оградата. И за това хоп – 8 години. В лагера за всеки пирон платих по един зъб, изпадаха ми от скорбут.
– Който не е бил в затвора, не е човек – авторитетно заяви вратовръзката. – На такива хора им нямам доверие.
– Ами ти за какво си лежал?
– За диалектиката. Бях председател на колхоз. Биковете не изпълниха плана за приплода. И тъй като биковете не можеш да изпратиш в затвора, според диалектиката взеха мен. Питаха ме защо не съм помагал на биковете. И ми лепнаха 5 години за саботаж.
– А на мен само половин годинка ми дадоха – с известно смущение призна полуинтелигентът с такето. – За да не закъснявам за работа.
– Концлагерът е школа на комунизма – поучително каза шапката, като си добави водка в бирата. – С мен там беше цялата ленинска гвардия, мозъците на революцията, орлите. Споменаваха своя другар Ленин. Например той казвал, че по-добре да бъдат унищожени 100 невинни, отколкото да бъде изпуснат един виновен. Спомнях си ленинските гвардейци тези златни ленински думи и се споглеждах – кой ли от тях за всичко това е виновен?
– Нима Ленин е казал такова нещо?
– Да, на заседание на ЦК на 14 януари 1918 година. А след това другарят Ленин написа, че ако за делото на комунизма трябва да бъдат унищожени 9/10 от народа, т.е. такива тъпандари като нас, болшевиките не бива да се замислят нито за минута. Ако не ми вярвате, вижте в събраните съчинения на другаря Ленин, том 11, стр. 702.
– Ти там наистина си научил ленинизма наизуст – се учуди кучешката яка.
– Другарят Ленин каза още, че абсолютно не го интересува Русия, че плюе на нея.
– Ех, ако беше изтърсил такова нещо сега – каза вратовръзката, – така щеше да отлети в зандана като безроден космополит и да му треснат 10 години и кусур.
– И още, Ленин се оплакваше, че в Русия умните хора са малко. А и да ги има, те почти винаги са евреи или кръстоска с еврейска кръв. Вижте спомените на Горки за Ленин, изданието от 24 година, страница 20. Н-н-да, оглеждам се, все тези ленински умници около мен в концлагера. Аз работех в гората, режах дърва и свалях трупи, а всички тези умници не знам защо ги бяха записали за зидари и ги гонеха да работят на тухларните заводи. Вместо да променят света, тия тъпандари мъкнеха тухлите на гръб.
– А бригадирите им бяха криминални затворници. Спомням си, имаше един бандит Федка Кривогледия, истински артист по мъченията. Хване някой ленински орел и го разпитва: „Ей, ти, контра, я познай кое око ми е стъклено – дясното или лявото? Защо мълчиш? Ти, глупако, виж погледа къде ми е хуманен – там е стъкленото ми око!“ И тряс, със сопата по гърба. – Разказвачът зиморничаво потръпна, като че ли си спомни сибирските студове. – Федка Кривогледия се заяждаше най-много с нашите зидари: „Ей, контри, ами вие с Ленин на червени звездички сте си играели. Я ми кажете, какво е това синя звезда? Аз съм честен бандит, а на следствието ми пришиха и някакво мръсно политическо дело – „Синята звезда“. И получих 10 години за бандитизъм и още 10 за „Синята звезда“. Изобщо не знам каква е тази дяволска „Синя звезда“. Затова обидата ми се е загнездила във всички вътрешности, в черния дроб, в далака. Направо ми се плаче!“ И отново със сопата по гърба тряс-с-с. Зидарите мъкнат тухличките си и мълчат. А Федка Кривогледия вилинее: „Ех, контри! Тук дърдорят, че някои от вас са тук заради тази „Синя звезда“. Та вие, звездобройци, значи знаете за какво сте тук. А аз без вина виновен! Е, няма ли да ми кажете каква е тази „Синя звезда“? Вие какво, да не сте си глътнали езиците?“ И отново – тря-я-я с.
– Саботьорът, който не беше помагал на биковете да си изпълнят плана за приплода, донесе нова чаша с бира и каза:
– След революцията Горки нарече в печата Ленин и неговото обкръжение купчина луди. А когато бях в Колима, там имаше много от тези ленинци. Все такива гнили интелигентчета: или кривоглед, или куц, или гърбав, или устата му трепери. С очите си виждахме как много от тях полудяваха. Не на книга, а наистина. Казваха, че някои от концлагера отслабнали и не издържали. За други, че и преди да дойдат тук, мозъкът им бил червив, с пукнатина. А когато животът в концлагера тресне такъв, тази пукнатина се разцепва напълно и той полудява. Тия просто ги отвеждаха в гората и ги разстрелваха като бесни кучета.
Мрачният чичо с галошите на бос крак се присъедини към разговорите и каза мрачно:
– Разправяха, че Ленин бил сифилитик. А сега казват, че и Хитлер бил сифилитик. Чудно е как тези сифилитици се изкачват толкова нависоко.
Възрази му весел нещастник, който приличаше на Чарли Чаплин:
– Други пък казват, че Ленин е бил четвърт евреин.
– О, ти откъде знаеш? – усмихни се кучешката яка.
– Нали лежах 5 години като специалист по антисемитизма. И всички идват при мен като при специалист и ми съобщават последните новини. За Ленин това е абсолютно вярно: дядо му по майчина линия Александър Бланк бил фелдшер, покръстен евреин от Одеса. Когато Ленин се разболял, лекарите не могли да разберат от какво е болен. Някакъв мозъчен паралич, който се предава по наследство. Тогава започнали да ровят в рода му и изкопали дядото евреин. Но това е държавна тайна.
– Аха, затова Ленин хвалеше умниците с еврейска кръв – каза бившият собственик на съветските заводи. – Значи сам се е хвалел. Ами Хитлер?
– Казват също…
– Казват, че дял кокошки… – Човекът с шапката я килна на тила си. – В лагера какво ли не се чува. Един троцкист ми се кълнеше, че по време на Великата чистка в НКВД имало някакъв свръхсекретен 13-ти отдел. Толкова секретен, че дори в НКВД никой не знаел нищо за него. След това самото НКВД го разстреляха. Това била работа на същия този 13-ти отдел, който уж не съществува.
А друг троцкист се кълнеше, че в този 13-ти отдел цялата охрана е от глухонеми. И че на разпити са ги водили голи. Представяш ли си, водят Зиновиев, Бухарин или Риков, мозъците на революцията, голи по коридора. Връзват ги с връвчица и ги водят. И пред следователя седиш гол-голеничък като при доктор. Следователите били с бели престилки като доктори. Този следовател те разглежда, все едно че на тялото ти има някакви особени белези. И първо гледа долу, върху крайчето…
– Като в партийна книжка – добави Чарли Чаплин. – И особено на троцкистите.
Между масите вървеше пийнал просяк, свиреше на хармоника и пееше концлагерна песен.
Другарю Ста-алин, вие сте велик уче-ен,
Вие сте експе-ерт във всички науки-и.
А аз съм обикнове-ен съветски пле-енник,
И моят друга-ар е сивият брянски-и вълк.
Човекът с шапката, мечтателят за златен комунистически кенеф, сега направи извода:
– Да-а, да обещаеш на хората златен нужник, а след това да кажеш, че могат да бъдат разстреляни 9/10 от тези хора, наистина трябва да си луд. Виждаме ги резултатите на собствен гръб.
И пияният просяк започна да пее:
Вали дъжд, после сня-яг, после комари се роят над на-ас,
И ние сме в тайга-ата от сутри-ин до сутри-ин.
Ти палеше огън там от искра-а,
Благодаря ти-и – топля се край огъня-я.
Бившият собственик на съветските заводи се закашля тежко и с прегракнал глас каза:
– Казват, че сега ще положат Сталин заедно с Ленин в мавзолея. Ако имаше справедливост на тоя свят, Сталин трябва да го хвърлят в този златен кенеф, който обещаваше Ленин. Та да може всеки да си получи според заслугите. Ето, това е диалектиката.
– Да, идеята не е лоша – съгласи се един слаб човек с уморено лице и с протъркана войнишка ватенка, който досега мълчаливо седеше над една чаша с бира. Отдолу се виждаше стара войнишка рубашка с нашивки на инвалид.
Пияният просяк, който обикаляше около масите, си свали шапката и започна да събира пожертвования. След това спря до инвалида с умореното лице и с непринудеността на обикновения човек го хвана за рамото:
– Ей, нещастник, какво си оклюмал, все едно си загубил родния си баща? Седиш, тъгуваш като казански сирак. Нека ти изпея нещо веселичко, та да ти олекне на душата. Хайде, поръчай си какво да ти изпея…
Човекът с шапката мрачно нахлупи шапката си на челото и замислено, като несбъдната мечта за златния кенеф, размаза с пръст разлятата на маса бира. Пияничкият акордеонист получи поръчката, разтегна хармониката и с настинал глас запя:
Влюби-их се в едно момиче с цяла-ата си душа,
Готов съм да дам живота си за нея-я...
Полуинтелигентът с шапката си беше сложил главата на мократа маса и кротко спеше. Чарли Чаплин си клатеше главата в такт с песента и се усмихваше тъжно, замислен за нещо.
Ще укра-ася стаята с тюрко-оаз,
Ще сложа златно легло-о...
Саботьорът, който беше изпратен в концлагера вместо биковете, си солеше бирата и съсредоточено наблюдаваше надигащите се нагоре мехурчета. От високоговорителя над плота се чуваха откъси от траурни речи.
Ще я нарису-увам като картина-а,
И ще да-ам всичко за любовта-а...
Мрачният чичо с галошите на бос крак мина от бира на водка. Той извади от джоба си половин бутилка и я надигаше направо. А хармонистът с хрипав глас пееше една стара песен за излъганата любов.
Но ако съмне-ението се прокрадне в сърцето ми,
че краса-авицата ми е невярна-а...
В задушната кръчма на вълни се носеше миризмата на мокри валенки и стопен сняг, цигарен дим и пиянска глъчка.
Целият свя-ят ще трепери от наказа-ание!
Дори самия-ят Сатана ще бъде ужа-асен!
Мечтателят с шапката се протегна и се прозя. Инвалидът с умореното лице мълчаливо даде на хармониста бакшиш, нахлупи си шапката-ушанка, мърморейки се надигна и излезе.
* * *
Макар март да беше дошъл, по московските улици беше още зима. От покривите страховито висяха тежки висулки. Чистачите лениво чистеха тротоарите от мръсния лед с боклука, насъбрал се през зимата под снега. Първи почувстваха приближаването на пролетта безгрижните врабчета. Те се скупчваха по покривите и спореха като делегати на Обединените нации, решаващи световните проблеми, които не зависят от тях.
Докато врабчетата от покривите решаваха своите врабчови проблеми, под един от тези покриви, в една от залите на кремълската болница имаше голяма емайлирана вана, в която обикновено къпеха болните и където санитарките си перяха чорапите. Сега поради липса на друг подходящ съд тази вана беше напълнена с формалин.
В този разтвор в очакване на балсамирането самотно киснеше голият труп на стар човек с жълта сбръчкана кожа. Никой не му беше затворил клепачите и мъртвите очи безсмислено гледаха в тавана. От озъбената в предсмъртен спазъм уста се подаваха криви и изгнили зъби, явно човекът се е страхувал да ходи на зъболекар. За да не изплува тялото на повърхността, към врата и краката за тежест му бяха вързали павета. Московчани си слагат такива павета в каците за кисело зеле.
Всъщност това не беше истински труп, а останки от труп, подготвен за балсамиране. Разрязаните гърди с извадени вътрешности приличаха на заклан овен, закачен на ченгел като в месарски магазин. При балсамирането вените трябва да се напълнят с формалин и цялата кръв се източва като в касапница. Затова тялото на стареца беше обработено и носеше следите на анатомичен нож.
Върху секционната маса грижливо бяха подредени буркани с препарираните части на тялото. В един от тях плуваше мъртвият мозък, който до неотдавна управляваше половината свят. В една друга се поклащаше нещо безформено. Когато медицинските сестри и санитарките минаваха покрай него, те с любопитство поглеждаха към този буркан, после се обръщаха и се кикотеха.
До масата стоеше и внимателно разглеждаше резултатите от своята работа генерал-майор от медицинската служба, сравнително млад мъж с рогови очила и с бяла престилка, под която се виждаше униформата на МВД. Когато на съседната маса зазвъня телефонът, той свали окървавените си ръкавици и отиде до телефонния апарат.
– Ало... Доктор Биков слуша.
– Е, Иван Василич, как вървят там нещата?
– Току-що завърших отварянето.
– За всеки случай искам да проверя да не пропуснем нещо. Че с трупа на Ленин се мотаха, мотаха, докато не замириса. Как са жлезите с вътрешна секреция?
– Всичките са препарирани.
– И осемте ли?
– Да.
– Какво показа предварителният преглед?
– Както се очакваше. Много характерна хипертрофия на едните и типична недоразвитост на другите.
– Добре, веднага изпратете всички тези секрети в нашата лаборатория за окончателен анализ. А как е лявата му ръка?
– Вродена кахексия. Типичен сухоръчко.
– Сигурен ли сте, че не е травма от детството?
– Всички казват така за маскировка. Но това е по рождение. Освен това лявата ръка въобще не се сгъва.
– Да, поради това го освободиха от военна служба в Първата световна война. А Вилхелм Втори, който разпали тази война, също е бил със суха ръка. Ох-ох-ох, самите сухоръчковци не могат да воюват, а да разпалват война могат много добре. А пръстите на крака?
– Два пръста са сраснали. Фактически е с четири пръста.
– Да, това беше отбелязано в протоколите на жандармерията. А какво е вашето общо заключение?
– Всичко е ясно. Интересува ме обаче нещо друго... Първото дете на майка му е умряло още съвсем малко, второто – също и третото. А той е четвъртото и единствено, което е оживяло. Тази комбинация е доста подозрителна. Бащата е алкохолик и скитник. А зад алкохолизма се скриват всякакви арменски шеги. И е напълно възможно майка му да е знаела много добре защо има три мъртвородени деца. В такива условия жените често са склонни за всякакви трикове... Майка му е била на 20 години, когато е ходела да чисти по богаташките къщи. Не бих се учудил, ако докато е миела пода, си е подавала задника на някой от стопаните. За съжаление не знаем кръвната група на баща му, за да проверим...
– Трябва да вземем предвид, че в Кавказ са пръснати четвърт милион планински евреи. Много е характерно, че и трите му деца имат смесени бракове с евреи. Семейството на първата му жена е смесена с евреи. И третата – Роза Каганович. Това гласът на кръвта ли е?
– М-да – каза гласът в слушалката. – Подозрително е и това, че липсват всякакви снимки на бащата. А е прието поне веднъж в живота, на сватбата, да се снимат. Тогава можехме да проверим дали има поне минимална външна прилика между бащата и сина. Но на мястото на бащата е само едно бяло петно. Изглежда, синчето умишлено е унищожило следите. Същата история е и с дядото на Хитлер – бяло петно.
Генерал-майорът от медицинската служба на МВД седна на стола и сложи крак връз крак.
– Остава само дедуктивната психоанализа. Знаем, че бащата е пребивал майката и сина. Наскоро бащата умрял. А майката, макар и още доста млада, повече не се е омъжвала. Явно не е имала нужда от мъже. Затова пък синът ѝ, както казва другарят Фройд, има явен матерен комплекс.
– М-да – каза гласът в слушалката. – Характерно е и това, че майката е искала на всяка цена да направи от него свещеник. Майката на Хитлер също е искала да направи от сина си пастор. А Дзержински искал да стане католически свещеник.
– Картината е ясна. А освен това тези смесени бракове на неговите деца. Затова старецът е бил бесен.
– Добре, Иван Василич, а нещо за нашите лекарства?
– Действат чудесно.
– Какво показа аутопсията на вътрешните органи?
– Обикновени неща. Прогресиращ карцином на черния дроб, промяна на метаболизма на кръвта и като резултат – тромбоза на мозъчните съдове.
– Мозъкът препариран ли е?
– Да. И комплексът на властта също. Санитарките търчат наоколо и се любуват. Мислят, че е най-силният в света.
– А мумията наред ли е?
– Като кисела краставичка. Но останаха някакви ненужни вътрешности. Какво да правим с тях?
– Някога прахът на царете са го изстрелвали с топ. Но сега това не е модерно...
– Да ги сложим в някоя изрисувана урна?
– Не, не... Какво ще стане, ако нашите потомци намерят после следи от нашите лекарства? Между другото по американското радио вече намекват, че на Сталин му били помогнали да умре. Представяте ли си какво нахалство!?
– Добре, тогава ще ги изгорим и ще ги хвърлим в канализацията – каза генерал-майорът от медицинската служба на МВД. – Сик транзит глория мунди [Така преминава земната слава (лат.)]...
– Амин... – каза гласът в слушалката.
Този глас принадлежеше на инвалид, облечен със стара войнишка ватенка, който въздъхна тежко и сложи слушалката на телефона. От другата страна на масата в едно кресло седеше дребно плешиво човече с униформа на маршал на държавна сигурност на СССР и със старомодно пенсне върху лъщящия му нос, което беше влязло в кабинета в края на разговора.
– Поздравявам ви! – каза плешивият. – Приятно е да се види как любимецът и тайният съветник на Сталин със сълзи на очи погребва своя благодетел. Толкова е трогателно! Иска ми се да заплача. – Той иронично погледна към ватенката и протъртата шапка-ушанка на масата:
– Завиждам ви, честна дума. Разхождате си се из Москва като един Харун ел-Рашид. Дишате чист въздух. А аз, нещастният, не мога да си покажа носа на улицата. Вашата необикновена скромност понякога наистина е много удобна. Като ви гледам – продължаваше да говори плешивият, – е приятно да се убедя, че пролетарската държава се управлява от самите пролетарии, които поддържат тесен контакт с народа. А не някакви си гнили интелигентчета като Ленин. И недоучени семинаристчета като Сталин, царство му небесно, с вашите молитви...
Инвалидът с войнишката ватенка отвори замаскираната врата в стената, зад която имаше баня, отиде към мивката и започна да си мие ръцете. Плешивият се облегна по-удобно в креслото:
– Макар вие и аз да сме двамата единствени маршали на държавна сигурност на СССР… Макар Сталин да ви постави зад моя гръб… Но сега, след смъртта му, аз като министър на вътрешните работи съм нещо като ваш непосредствен началник. Затова, след като си измиете пролетарските ръце, бих искал да си поговорим от душа…
Откровено казано, Максим Александрович, ужасно ми харесва вашият подход към делото. Шапката на Мономах* явно не ви привлича. Като ви гледа човек, може да си помисли, че предпочитате ушанката. Но същевременно всеки от претендентите за шапката на Мономах знае много добре, че вие ще сте му много, много необходим – като Фуше и Талейран (министърът на полицията и министърът на външните работи по времето на Наполеон).
Министърът на вътрешните работи на СССР извади от джоба си носна кърпа и си изтри пенснето:
– Между другото защо вие, червеният кардинал и духовник на Сталин, не отидохте да се полюбувате как умираше старецът? Разбира се, според вас не умира обикновен човек, а една цяла епоха и ви е мъчно. Но беше доста интересно. Например Маленков повърна. Аз разбирам, че Наполеон е повърнал, когато го изпращали на остров Света Елена. Дали този дебел задник не се сравнява с Наполеон? – Министърът на тайната полиция беше в добро настроение и приказваше, без да спира: – Господарят беше парализиран. Но езикът му все още работеше. Жалко, че не чухте как псуваше. Като истински обущар. И от това изпитваш райска наслада: пред тебе е такава власт – и такова безсилие. И пред очите ти тази власт си отива, отива, отива… Капка след капка… И се превръща в едно нищо… Между другото може ли още веднъж да се полюбувам на онова пикантно документче? Списъчето, което показахте?…
Първият заместник-министър си свали ватенката, след това извади от касата едно листче и го постави на масата.
– Написано е от него собственоръчно – ломотеше министърът, като оглеждаше листчето. – Но старецът явно е започнал да си губи ума. И така, аз съм първ в списъка. Каква чест!
Коженото кресло беше толкова голямо и дълбоко, че министърът си вдигна крака на подлакътника и се излегна в него. След това тихо и почти нежно каза:
– А може някой да му е продиктувал това списъче?… Може би вие?… Както правехте преди… Макар, че сега не е същото. – Министърът вдигна очи и погледна своя заместник: – Максим Александрович, скъпи, тъй като сте единственият човек, на когото Сталин имаше доверие, кажете ми: защо той замисли втората чистка?
– Казват, че властта разваля хората…
– Аха, затова вие така упорито отказвате всякакво повишение. Страх ви е да не се развалите?
– Не. Но Сталин знаеше, че не властта разваля хората, а обратно – най-развалените хора най-много се стремят към властта. По силата на някакви тъмни закони на природата. И за съжаление често я постигат.
– Да, виждаме това от неговия личен пример.
– Затова Сталин смяташе, че трябва периодично да се взимат главите на всички, които са се изкачили към властта. Затова беше решил да проведе втора генерална чистка.
– Теоретично това е съвсем правилно. Но сега, ако ми позволите да ви задам един интимен въпрос. Като знам вашата искрена преданост към Сталин и вашия консервативен подход към нещата… Защо в този случай постъпихте точно обратно? Вместо по ред да бъдат ликвидирани повече от членовете на Политбюро по това списъче, както сте правили досега, вие изведнъж ни го показвате това списъче и ликвидирате самия Сталин. Защо?
– Много просто. Вие вече сам го казахте – старецът започна да се побърква.
– Да, наистина… Тази история с евреите. Той изведнъж си въобрази, че не са толкова зловредни самите евреи, колкото смесицата с евреите. Смесените бракове с евреите. И продуктите от тези бракове – полуевреите и четвъртевреите. Евреите веднага си личат, но смесените винаги се крият. Той дори и мен ме гледаше и ми викаше: „Кацо, а защо носът ти е като слива? Да не би и ти също да си така?“ – Министърът си почеса носа с края на пръста си: – Мисля, че за това са виновни неговите собствени деца. Всички ги тегли към евреите. А любимата му Светлана съвсем го довърши. Той изпрати в Сибир единия ѝ кандидат, тя обаче си изкопа друг – пак евреин. Тогава той си въобрази, че това е някакъв ционистки заговор и измисли това дело с еврейските лекари-отровители.
– Типична мания за преследване. – Бившият таен съветник на Сталин със съжаление поклати глава: – Прогресивна параноя. Професионалната болест на великите хора. Цената за безсмъртието.
– Затова решихте, че е време самия него да го очистите. Ами, Максим Александрович, така вие спасихте живота на много хора, включително и моя. Не знам само как да ви се отблагодаря. Старецът така ви обсипа с ордени, но единственото, което нямате, това е медал „За спасяване на давещите се“. – Министърът си погледна часовника: – Трябва да тръгвам за траурното заседание на ЦК. Ще плачем и ще си посипваме главите с пепел.
Като се повдигаше от креслото, той се сети за ишиаса си, който го мъчеше в последните дни, и за това, че е включен в почетния списък на членовете на правителството, които ще носят ковчега с балсамираната мумия до мавзолея. Потрийвайки си гърба с длан, министърът се обърна към своя пръв заместник и се намръщи:
– Оо-ох-ох, отново ме схвана кръстът. Покойничето е ваше, а на мен ми се налага да го нося. Отново спечелихте. Защо ли ви върви толкова?
Следваща глава
Преминете към СЪДЪРЖАНИЕ