А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
Битие 2:17
Може ли в днешно време да бъде написана книга, каквато досега не е писана? Доста е трудно. Но Климов написа точно такава книга, поради което неговият „Княз“ стана като забранен плод.
„Княза“ на Климов е забранен плод по две причини. От една страна, това е една от най-силните и ярки антисъветски книги. От друга страна, от „Княза“ (дори в неговите първи, сравнително сурови варианти) се изплаши почти целият руски печат на Запад. Започваха да го печатат и спираха като опарени. Дори само похожденията на книгата в печата са толкова загадъчни и пикантни, че са като увлекателен роман.
В „Княза“, се описва тайнственият 13-ти Отдел на МВД [Министерство на вътрешните работи на СССР], занимаващ се с всевъзможни дяволски работи. И когато в аржентинския вестник „Нашата страна“ започнаха да го печатат, редакторът на вестника Дубровски публикува голям обяснителен анонс.
След него обаче печатането на „Княза“ изведнъж спряно! Читателите наистина останаха с впечатление, че зад този роман се крие нещо много сериозно.
Подобна загадъчна история се случи и с парижкото списание „Възраждане“ и канадския вестник „Съвременник“. Започваха да го печатат и я оставяха. Други като „Ново руско слово“ и „Нов журнал“ веднага се усетиха и предвидливо се оттеглиха. Стана така, че „Княза“ попада в категорията на забранената литература.
Единственият орган на печата, който не се уплаши от „Княза“, се оказа вестник „Руски живот“ в Сан Франциско. Редакторката на вестника писа не по-малко възторжено:
„Много наши читатели ми изпращат писма с въпроса кой е авторът на романа, предизвикал такъв интерес... Климов е заминал на Запад през 1947 година и е написал своята книга „Берлинският Кремъл“, която стана „бестселър“. Тя е най-хубавата книга след края на Втората световна война и според всеобщо признание – най-правдивата и автентична от всички руски книги за СССР след войната. Отзивите за истината, която той написа в „Берлинският Кремъл“, а сега и в „Княза на света“ поставят Г. П. Климов сред най-известните писатели не само сред руските емигранти, но и от световен мащаб.“
В епилога към „Княза“ редакцията на вестника пише следното: „Романът по сериозност, разработвана на темата, по своята историческа точност е... изключителен. Той може да се харесва, може да не се харесва, но подобен такъв досега не е бил печатан.“
Както виждате, редакцията на вестника също отбеляза, че Климов е написал книга, каквато досега не се е появявала. Това не са празни думи. Проверих картотеката на библиотеката на Конгреса във Вашингтон, една от най-богатите в света. Нито една книга на подобна тема като „Княза“ там няма.
Книгата на Климов е толкова необикновена и своеобразна, че се заинтригувах от историята на появяването й и от нейния автор.
Григорий Климов е роден в град Новочеркаск в семейството на лекар. Завършил е училище с отлична диплома, и Новочеркаския индустриален институт с диплома за електроинженер. След това е записал аспирантура в Московския енергетичен институт и същевременно завършил Московския институт за чуждестранни езици. По време на войната благодарение на владението на чужди езици е бил изпратен във Военно-дипломатическата академия в Москва, а след завършването й е служил в съветската Военна администрация в Берлин.
След демобилизирането от армията, вместо да се завърне в Москва, Климов преминал в Западна Германия, където написал своята книга „Берлинският Кремъл“.
След това Климов е работил по Харвардския проект в Мюнхен.
За този проект на Харвардския университет е известно, че там са се провеждали обширни психологични изследвания на новата емиграция от СССР, така да се каже, на „хомо советикус“. Там са работили най-добрите американски експерти по съветските въпроси. В него са били вложени милиони долари. Действал е в годините 1949–1951 главно в Мюнхен.
По време на работа на този проект стотици съветски бежанци са били подлагани на специални психологически изследвания – така наричаните „Роршах тестове“. Те били толкова подробни, че включвали и най-интимни интервюта на сексуални теми, от които всяка дума се е записвала на магнетофон. Имало и различни други тестове, където по на психоанализата се изяснявали всякакви щекотливи психологични комплекси. Един от тях е бил тайнственият „комплекс на Ленин“.
Както писа американският печат, в Харвардския проект главна роля е играел професор Натан Лейтес, автор на книгата „Московските процеси 1937–1938 година“.
Ако се съди по всички данни, в Харвардския проект са се изработвали научни планове и са се издирвали съответните кадри за започващата по онова време психологическа война между Запада и Изтока.
В продължение на няколко години Климов е оглавявал един от специалните проекти на психологическата война. Той е бил председател на Централното обединение на следвоенните емигранти от СССР (ЦОПЕ) и главен редактор на списание „Свобода“ на руски език, както и на списание „Антикомунист“ на немски език. Можем да не се съмняваме, че толкова осведомено ведомство като ЦРУ е проверило предварително всички възможни кандидати и се е спряло на най-добрата. Наистина не е лесно на Запад да се намери съветски човек писател, който то днес редактира списание на руски език, утре излиза пред университетска аудитория на немски, а след това се явява пред американския Конгрес на английски език. Поради масовите тиражи на „Берлинският Кремъл“ и филма по тази книга името на Климов вдигаше много повече шум по страниците на европейския печат, отколкото всичките проекти на ЦРУ взети заедно.
Като резюмираме всичко, можем да кажем, че Климов е бил блестящ ръководител на един от най-секретните специални проекти на ЦРУ и заслужил „ас“ на американската психологическа война. На тази работа той много добре се е запознал с кухнята на американското и на съветското разузнаване.
През 1955 година Климов се преместил в Америка и се завърнал към своята професия на електроинженер. Същевременно е работил над книгата си, в която творчески превръщава своя опит в областта на психологическата война. Притежавайки ключа към дейността на Харвардския проект по тайнствения „комплекс на Ленин“, той си поставя задачата да разбере какво е правила съветската тайна милиция в същата област. В СССР не са могли да не знаят за принципите, на които се е базирал Харвардският проект и които се описват във всеки един учебник по психология.
В американските книги, в които се анализира работата на ЦРУ, пише, че на професионалния жаргон на ЦРУ тази работа се подразделя на „черна магия“ и на „бяла магия“, а по средата се мотае „сива магия“. Така се дели и пропагандата на ЦРУ: на черна, сива и бяла. С бяла пропаганда явно се занимава „Гласът на Америка“. А със сива и черна – различни замаскирани специални проекти. Ето, с такива неща се е занимавал Харвардският проект.
Във всяко сериозно научно учреждение, занимаващо се с подобни неща, една група учени разработва някакъв проект, а в същото време друга група учени разработва съответен контрапроект, за да предвиди и да предупреди за онова, което може да предприеме противникът. Именно такъв контрапроект е изработил Климов във формата на роман. Извършил е онова, което явно е пропуснало да направи Централното разузнавателно управление.
Резултатът е пределно ясен: и американското, и съветското разузнаване работят в тази област по съвсем еднакви научни принципи. На всеки е известно, че тайните служби, или както ги наричат „хитрите органи“ – ЦРУ [Централно разузнавателно управление на САЩ] и КГБ [Комитет на държавна сигурност на СССР – Комитет за държавна сигурност на Съюза на съветските социалистически републики], изучават внимателно психологията на обектите, които ги интересуват. Примерът с Харвардския проект. Но не всеки знае, че съвременната психология и особено онези тъмни области, от които се интересуват „хитрите органи“, се базират главно на фройдистката психоанализа. Пример за това са тестовете, които са се провеждали в Харвардския проект.
Какво знае обикновеният човек за фройдизма? Ще каже някаква глупост, че психиката на човек е свързана по някакъв начин с неговия „секс“. Но специалистът ще направи малка поправка само с една дума. Аз не бих искал да произнасям магическата дума, за да не наруша предварително тайните на „Княза“. Като я знаете, вие ще разберете всички тайни на психологическата война.
Като имате ключовете на познанието, които дава романът, вие ще си обясните защо съветското правителство затваря своите свободолюбиви писатели бунтари в лудници или концлагери. Вие ще разберете драмата и комедии на психологическата война, достигайки до анекдотичното бягство в Америка на дъщерята на Сталин, която направихме тук милионерка.
В Харвардския проект са работели най-добрите специалисти съветолози, а Климов е извършил своята работа абсолютно сам. В Харвардския проект са вложени няколко милиона долара. Мислите ли, че на Климов са му казали дори едно „благодаря“.
Но да спрем с това дотук. „Княза“ на Климов е преди всичко увлекателен роман. И ако говорим тук за Харвардския проект, то е защото той потвърждава всички необикновени неща, които са описани в „Княза“. Не случайно в романа се отделя такова голямо внимание на Великата чистка, в която са прочиствали ленинския гвардия, хора със същия този „комплекс на Ленин“, върху който се базира Харвардският проект. Затова от фактическа гледна точка всичко, което пише Климов, е проверено и подписано от най-добрия мозъчен тръст на Америка.
До голяма степен „Княза“ засяга дейността на съветската тайна милиция по високо научно-идеологическо равнище и описва всичко това изключително точно. Някои казват, че авторът е получил най-секретните архиви на тайната полиция, а други – обратното. Че това са архиви от някое американско свръхразузнаване. А други твърдят, че и от едните, и от другите.
Има и други слухове. Някои казват, че книгата не е написана от Климов, а от цяла научна колегия от йезуити, тъй като те са запознати много добре с Бога и дявола. А други заемат противното мнение – че този „Княз“ заслужава напълно да попадне в „Индекс прохибиторум“, т.е. в списъка на книгите, забранени от Ватикана.
Като разсъждават за дявола и истината, философите скептично отбелязват, че истината за дявола е толкова мръсно нещо, че само една капка от нея мъти живота мака, която капката вода мъти чашата с абсент. Но от това можеш да се напиеш.
Освен това философите казват, че дяволът е опасен само тогава, когато не го виждаме. А когато го видим, той става отвратителен, смешен и жалък. Затова, както казват специалистите, първият трик на дявола е да докаже, че не съществува, че е Никой и Нищо.
Поради тази причина „Княза“, където дяволът е показан в доста разголен вид, веднага стана забранен плод. А след това и ябълката на раздора. Някои могат да кажат, че това е висша философия, а „аз съм дребен човек, какво ме засяга тази работа“.
Да допуснем, че не се сте запознати с проблемите, описани в романа. За подобна ситуация в Библията се казва „имате очи и не виждате; имате уши, и не чувате“.
Някои ще кажат: та това е старата песен на Библията. Кой вярва сега в Бога? Само невежите.
Но в „Княза“ тези стари проблеми се разглеждат от нова гледна точка и се превръщат в обективна реалност.
Да вземем един конкретен пример. Вие примерно сте млад човек с университетско образование. Мислите си, че знаете всичко и искате да се ожените. Естествено, за интелигентно момиче от добро семейство. А знаете ли, че половината от вашите потенциални булки съвсем не са това, което вие виждате и чувате?
Ако имахте магически кристал да погледнете в бъдещето, щяхте да видите, че половината от вашите потенциални избраници няма да ви донесат нищо освен нещастие – това са нещастни бракове, мръсни разводи, разбити семейства, проблемни деца и до края на живота си няма да разберете откъде и защо всичко това ви е дошло до главата. Да, статистиката казва, че става дума за половината, но не казва коя половина. А вие имате очи, но не виждате и имате уши, но не чувате.
Какво да правите? Искате ли да имате такъв кристал, за да видите бъдещето си? И да избегнете такова бъдеще? Добре, ще ви дам рецептата:
1. След като прочетете „Княза“, я дайте на вашата потенциална зеница или годеник. Или на бъдещата снаха, или на бъдещия зет. Тази рецепта е тайна, затова скъсайте страниците с тези редове.
2. След това попитайте дали са харесали книгата. Следете много внимателно резултатите. Ще видите бъдещето като в магически кристал. И никаква циганка гледачка няма да ви познае толкова точно. Тази рецепта е проверена.
Когато „Княза“ се отпечатваше във вестник „Руски живот“, много читатели разбраха, че тя е нещо уникално. Оттогава читателите изрезки от вестника вървят от ръка на ръка като забранена литература.
Длъжен съм да кажа, че романът притежава необикновено свойство. По реакцията на читателя на книгата ще разберете какъв е той. Едни четат „Княза“ с голям интерес. Други се мръщят и правят физиономии като дявола, когато надушят миризма на тамян. Така че тази рецепта е проверена. Ако се упражнявате известно време в това изкуство, ще станете по-добър психолог от Достоевски, Фройд и доктор Кинси взети заедно. Именно поради това „Княза“ стана забранен плод – „легионът“ не иска да бъде видян.
В Библията се говори за дървото за доброто и злото, чиито плодове са забранени. А Климов хвана това дърво и го брули като круша. Ето ги и резултатите.
Спокойно можем да твърдим, че романът е нещо като история на съветския доктор Фауст в търсене на ключовете за доброто и злото, където може да се срещне и доброто зло, и злото добро.
Иска ми се да направим паралел с „Доктор Фаустус“ на нобеловия лауреат Томас Ман. За да достигне до гениалността, героят на романа сключва договор с дявола, като се заразява умишлено със сифилис. Вие навярно сте чували, че Ленин, както и Хитлер са били сифилитици. По този път върви и Томас Ман. Когато четете „Княза“, сравнете сифилитичния дявол на Ман с диалектическия дявол на Климов. Решете сами кой от тях е по-близо до истината. От гледна точка на диалектическия материализъм библейският дявол, чието име е „легион“, е сложна, комплексна социална болест. Тук наистина може да се направи паралел със сифилиса: болестта се предава по наследство, върви през няколко поколения и има няколко стадия, с овоего рода членове, кандидати, сподвижници и съчувстващи на този легион. Болестта е такава, че някои специалисти като нобеловият лауреат Томас Ман предпочитат да хвърлят вината върху невинния сифилис.
Колко са тези легионери? Американската статистика на доктор Кинси сочи, че сред американското население, т.е. в доброто културно общество, тези легионери, сподвижници, кандидати и съчувстващи са вече 50 процента. А сред поетите, писателите и литераторите са 75 процента.
Веднага се получава някакъв абсурд. Та това е управляващата партия!? Именно затова в Библията се казва „княза на света“. Но този княз винаги ще се опитва да докаже, че не съществува. Затова романът на Климов попада в списъка на антипартийните литература.
Ако преведем американската статистика на езика на диалектическия материализъм, ще се получи следното: 75 % от литераторите, т.е. трима от всеки четирима, прочели „Княза“, ще започнат да се вълнуват, да протестират и да доказват, че това не е така. А четвъртият, който е малцинство, само ще поклати глава и ще се предаде. Именно поради това „Княза“ потъна в издателствата.
Запомнете тези цифри като таблицата за умножение: 50%-75%. Защото това са ключовете към познанието на всички социални загадки и парадокси.
Затова, когато президентът Джонсън провъзгласи „великото общество“, в печата все по-често се раздават гласове за „болното общество“.
Като знаете тези ключове, вие ще разберете тайните на човешката душа.
Изведнъж обаче ще се сблъскате с куп възражения от всички страни. Тогава си спомнете цифрите 50%-75%... Членове, кандидати, съчувстващи... И тогава ще си спомните също, че от библейски времена това нещо го наричат дявол – „легион ми е името“, лъжец и не на лъжата баща, който винаги се стреми да докаже, че не съществува. Тогава ще разберете защо Библията и до днес се смята за най-мъдрата книга на света. Но както казват, дяволът не е толкова страшен, колкото го представят. Като имате ключовете към познанието, вие ще видите не само грешниците, но и праведниците, и истинските светци.
Ако сумираме проблемите, отразени в романа, историята показа, че религиозният подход като че ли е най-рационалното решение на тези тежки проблеми. Това ви го казвам аз, който не съм религиозен. Затова там, където са търсели друг изход, са стигали до чистки, концлагери и газови камери. Трябва да се подчертае, че онази част на Великата чистка, която е описана в „Княза“ – 13-ти отдел, се отнася само за социалните елементи, които са извършвали революцията, която след това изяжда своите деца. Същевременно е това и паметник на тези невинни жертви, които попаднаха под колелата на кръвавата революция.
След като романът стана забранен плод, авторът го преработи и още повече подсили моментите, които го правят толкова щекотлив за едни и толкова поучителен за други.
И още нещо любопитно. Казват, че когато романът се е печатал на откъси, американското разузнаване започнало със задна дата да прави справки дали Климов действително не е имал жив брат, когото е описал като съветския доктор Фауст – трагичния и зловещ маршал на Държавна сигурност на СССР и червен кардинал зад гърба на съветските вождове. Дори с такива познавачи като ЦРУ станало същото като с гълъбите, които кълва ли грозде от картината на художника.
С книгата си „Княза на този свят“ Климов доказа, че не случайно е заслужил „ас“ на американската психологическа война. Той е написал такава книга, каквато досега не се е появявала и която стана забранен плод и на Запад, и на Изток. Но в съвременния западен свят забраната на една книга е нейната най-добра реклама.
От тази гледна точка романът надминава всички рекорди: от него се отказаха всички руски списания и издателства и практически всички американски, германски и френски издателства. Наистина се оказа найистинският забранен плод. Представям си какъв вой и писък ще се вдигнат, когато рухне заговорът на мълчанието около този забранен плод. Все едно ще настъпят опашката на дявола. И тогава забраненият плод ще стане ябълката на раздора.
Именно благодарение на това „Княза на този свят“ на Климов ще заеме своето място в библиотеките редом с „Князът“ на Макиавели.
Д-р С. П. Новиков
професор по съвременна съветска литература
на Стратфордския университет
Следваща глава
Преминете към СЪДЪРЖАНИЕ